Блог

christmass-in-greece

ЗИМНИТЕ ГРЪЦКИ ПРАЗНИЦИ

Вижте защо в центъра на Солун има украсен кораб по Коледа, защо ви е нар на Нова година и какво се случва в Гърция на Богоявление. Предлагаме ви заедно да разгадаем всички тайнствени и очарователни детайли от гръцката Коледа, Нова година и Богоявление, т.е. от зимния цикъл празници на гърците.

1. Защо освен елха, в Гърция се украсяват и корабчета?
Обяснението изглежда просто – гърците са хора на морето, моряци, рибари. Някои изследователи твърдят освен това, че изработването на декоративни корабчета от децата, а по-късно – и украсяването им, е било начин да се свържат с роднините, които са из моретата, далеч от дома на празника. Обичаят е доста по-разпространен из гръцките острови, особено в по-стари времена. Елхата навлиза през 50-те години на миналия век и е много по-празнична и весела. Въпреки това, украсеният кораб е неизменна част от гръцките обичаи, затова неслучайно по много градски площади – традиционно и на площад Аристотелус в Солун – по Коледа се издига голям кораб, украсен с лампички.

2. Традиционните гръцки коледни сладки – меломакарона, курабиедес и диплес.
Няма нищо по-хубаво от празничния аромат на меломакарона (μελομακάρονα) – любимите гръцки коледни сладки, чието название съдържа думата мели (μέλι) – мед, и подсказва продълговатата им форма, подобна на макарони. Канела, карамфил, портокалова кора, орехи и, разбира се, мед, са част от задължителните съставки, а цялото семейство се надпреварва да „открадне“ още няколко меломакарона, макар да са доста засищащи. Подгласниците им – курабиедес (κουραμπιέδες) и диплес (δίπλες) са не по-малко вкусни. Бадемовите курабиедес, т.е. курабийки, напомнят на нашите масленки, хрупкави и поръсени с пудра захар, но една от тайните е в употребата на вода от портокалов цвят. Освен да си ги приготвите сами, лесно можете да се снабдите и с меломакарона, и с курабиедес и в специализираните гръцки магазини.

3. Трапезата за Бъдни вечер не е задължително постна, не е с точен брой ястия.
Хубавият български обичай на Бъдни вечер да сервираме нечетен брой и то задължително постни ястия, не е типичен за Гърция. За гърците по-важният пост е Великденският, така че спокойно хапват „блажно“, дори и месо. В последните години в Гърция навлезе западната мода за пълнена пуйка, като тя може да се консумира както на Бъдни вечер, така и на Коледа. Гърците обичат да излизат и по заведенията – не само на 31 декември, но и на 24 декември, като наричат тези официални вечери ревейон (ρεβεγιόν), от френски.

xristopsomo-site

4. Питката за Бъдни вечер се нарича христопсомо и няма паричка в нея.
Късметчето в Гърция няма да откриете в питката на Бъдни вечер, а на Нова година. Питката за 24 декември се нарича христопсомо (Χριστόψωμο), т.е. Христовия хляб, като тя е характерна с богатата украса отгоре – кръст, цветя, снежинки, а често в центъра на кръста се поставя и орех с черупката. Стопанинът на къщата благославя хляба, разчупва го задължително с ръка и раздава парчета на всички.

5. Гръцките коледарчета са малки деца, свирят на триъгълник и пеят „каланда“.
trigona_kalantaОсновна разлика между българските и гръцките коледари е, че докато при нас коледари обикновено са момчета – малки или юноши, то в Гърция коледарчетата са малки деца – и момичета, и момчета, които обикалят от къща на къща, свирейки на метални музикални триъгълници и изпълнявайки т.нар. каланда (κάλαντα). В Гърция те коледуват три пъти – на Бъдни вечер, на 31 декември вечерта и в навечерието на Богоявление. В южната ни съседка не е познат обичаят на сурвакането, така че коледарчетата са тези, които ще донесат здраве и късмет на къщата преди настъпването на Новата година.

6. Дядо Коледа раздава подаръци на… Нова година и се казва Ай Василис.
Гръцките деца – поне по правило – трябва да проявят повече търпение от българските, защото подаръците им ще пристигнат едва на 1-ви януари – на Васильовден. Дядо Коледа в Гърция, макар да изглежда точно като по света – с брада и червен костюм – се нарича Ай Василис или Агиос Василис (Αϊ Βασίλης, Άγιος Βασίλης). Първообразът му е Св. Василий, епископ на Кесария, живял през 4 в. Известен е с благотворителната си дейност, което вероятно е причината да се превърне в добрия старец, раздаващ подаръци на децата.

7. Вместо баница с късмети, през целия януари се реже Василопита с паричка.
vasilopitaТъй като късметчето липсва от трапезата на Бъдни вечер, то се появява в Новогодишната Василопита и се нарича флури (φλουρί). Разбира се, който го намери, ще е най-големият късметлия през Новата година. Гръцката Василопита не е точно баница, а повече наподобява козунак, сладка е, а отгоре по традиция се изписва с цифри Новата година или пожеланията Καλή χρονιά или Χρόνια πολλά. Легендата разказва, че Св. Василий искал да помогне на бедните, така че тайно им раздавал хлябове със скрити монети вътре, за да ги зарадва за празниците. Не се учудвайте, че гърците се събират за Разрязване на Василопитата (Κοπή Βασιλόπιτας) през целия януари, а понякога дори и през февруари, като е често явление да разрежете една Василопита вкъщи, една в офиса, една в сдружението, в което членувате, дори и във… фитнеса!

8. В навечерието на Нова година гърците играят… на карти.
Един особено интересен обичай е по-възрастните мъже, но защо не и младите – в случай, че остават вкъщи, да посрещат Новата година в игра на карти или други хазартни игри. Смята се, че така проверяват късмета си и който спечели играта, ще има щастлива година.

9. На 1-ви януари стопанинът разбива нар на прага на къщата.
И още един обичай, свързан с късмета и плодородието за Новата година. На сутринта на 1-ви януари, когато семейството се върне от църквата вкъщи, всички влизат вътре, а стопанинът звъни на вратата, като не бива да си отваря сам. Така той става полазникът на дома, прави т.нар. подарико (ποδαρικό). На влизане – с десния крак – вади приготвения в джоба си нар и го разбива с все сила зад гърба си, така че семенцата, символизиращи плодородието, да се разпръснат и да донесат добрини на дома. Смята се, че произходът на обичая е от Пелопонес, а оттам се е разпространил в цяла Гърция.

10. На Богоявление и в Гърция мъжете се хвърлят за кръста в ледените води.theofaneia
След толкова разлики, свързани с Коледа и Нова година, е почти странно, че Богоявление (6 януари) се отбелязва в Гърция точно както в България. Празникът се нарича Теофания (Θεοφάνεια) или Фота (Φώτα) и е официален почивен ден за Гърция. И в Гърция се организират литийни шествия, прави се водосвет и шествие до река или до морето, където свещеникът хвърля кръста в ледените води, а мъжете се състезават да го хванат и така да са здрави и силни през цялата година.

На Йордановден в много краища на Гърция, особено в северните части, обикалят преоблечени в страшни костюми мъже, точно както българските кукери, които имат за цел да прогонят лошите духове, известни като каликандзари (καλικάντζαροι). Във всяка област те имат различно наименование, например Рангуцария (Ραγκουτσάρια) в Касторя или Бабугера (Μπαμπούγερα) в Драма. Дните 5, 6 и 7 януари се наричат и Тридневието на Богоявление (Τριήμερο των Φώτων), като на Ивановден (Γιορτή του Αγίου Ιωάννη του Προδρόμου), разбира се, отбелязват своя имен ден и всички Янисовци (Γιάννηδες), а те не са никак малко в Гърция. Весел празник!

Автор: Калина Нейчева