Блог
„Пет писма от Крит“ на Ивета Рашева

„ПЕТ ПИСМА ОТ КРИТ“ НА ИВЕТА РАШЕВА
Историята за това как ученичката на Панелиника Ивета Рашева отиде на Крит, вдъхнови се да напише 5 разказа-писма, а след това учителката й по гръцки Калина Близнашка ги преведе на гръцки. Премиерата на книгата се състоя през ноември 2018 в Панелиника.
Учениците на Панелиника често ни впечатляват с любовта си към Гърция и гръцкия. Някои от тях започват личното си гръцко пътешествие сами и след това ни избират за верни помощници в изучаването на езика. Други най-напред се озовават в залите ни, учейки гръцки, и любопитството към езика постепенно прераства в страст към всичко гръцко. И, както често се случва, креативната енергия дава впечатляващи резултати. В историята на Панелиника вече имаме много примери за успешни творчески тандеми между учители и ученици на школата. Такъв беше първият по рода си превод на „Бай Ганьо“ на гръцки, направен от ученика ни Стефан Йорданов и редактиран от преподавателката в Панелиника Катерина Салис.
Новият ни повод за гордост е двуезичното издание „Πέντε / Пет писма от Крит“ от Ивета Рашева. През това лято Ивета се включи в обучение на остров Крит, вдъхнови се за тези 5 очарователни истории, направи уникални снимки към тях и се върна в България с готова за издаване книга. По нейна идея учителката й по гръцки и основателка на Панелиника Калина Близнашка ги преведе на гръцки, а на 30.11.2018 се състоя премиерата на това оригинално дори на външен вид издание.
Ивета Рашева е завършила IV ЕГ „Фредерик Жолио Кюри” – Варна и „Българска филология и история” във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”. От 2010 г. е доктор по българска литература. Понастоящем работи в КМНЦ – БАН. Има над 50 научни публикации в България, Русия и Полша. За да опознаете по-добре Ивета, преди да я видите на живо на събитието ни, я помолихме да ни отговори на няколко въпроса:
1. Защо Крит? Какво най-много те впечатли на острова?
Защото така се случи. Била съм на много гръцки острови, но на Крит попаднах случайно, през 2016 г., в командировка за езиков курс, начално ниво. Върнах се през миналото лято там, вероятно защото има места, които ни омагьосват и теглят наобратно. Реших, че ще продължа да уча гръцки. Така попаднах в Панелиника – за да направя преговор в България, преди да тръгна, и се запознах с Калина Близнашка.
Хората на Крит са невероятни. Истински като земята, морето, хляба и виното.
2. Откъде дойде вдъхновението да напишеш Писмата? На един дъх ли ги написа?
Писмата се „самонаписаха”, докато мислех текстовете за домашните, обикалях, снимах, представях си истории и им вярвах. Сетивата ми бяха отворени за всичко. Чувствах се на мястото си, чувствах се жива.
3. Писала ли си преди?
Да, разбира се, но не и по този начин, в такъв жанр и… толкова откровено.
4. Защо учиш гръцки? Имаш ли свой интересен трик за учене?
Защото ми харесва. Защото имах щастието да попадна на страхотни преподаватели в лицето на Манолис Петасис на Крит и Калина Близнашка в България. Нямам трикове. След френски и английски, балкански език се учи трудно.
5. Какво е Гърция за теб? Опиши ни я с няколко думи.
Гърция за мен… е Крит. Земята на Казандзакис, с чиито книги съм отраснала, на Ел Греко, на Тезей и Минотавъра. Земя на езическите богове, земя на православието. Едно от малкото места на този свят, където се чувствам „у дома”.
Избрахме да ви споделим откъс от Писмо №1, което в екипа на Панелиника на галено нарекохме „Балкончето“:
„Здравей!
Минах покрай едно кафене. Не знам как, със самия край на погледа си, зърнах табелката „Стаи под наем“. Спрях. Вдигнах глава. Ето я терасата на ОНАЗИ СТАЯ. Виждаш ли двете ù жълти столчета и синята масичка?
Тук едно лято живяха момче и момиче: по на двайсетина години, с дълги черни коси и тъмни очи. Момичето направи простир от канапено въженце. Имаше два чифта бикини и две рокли. От време на време ги переше и ги простираше, заедно с дънките и двете бели ризи на момчето. Момичето нямаше сутиени. Защото имаше малки, но красиви гърди и искаше момчето да вижда очертанията им. Момчето не носеше бельо. То правеше снимки и рисуваше, тя майстореше гривни от мъниста. Всяка вечер си купуваха по една голяма изпържена риба, топъл хляб и бутилка студена рецина. Вечеряха по залез на терасата. После палеха газената лампа и играеха със старата табла с очукани дървени зарчета и седефени пулове. Тракаха, тракаха и се смееха до късно, а до сутринта след това леглото скърцаше.
Тук едно лято живяха мъж и жена на по четиридесетина години. Жената беше много красива. Червенокоса, гъвкава, зеленоока. Не махаше мъха по краката си и не скубеше косъмчетата, които сключваха веждите ù. Беше библиотекарка. Затова, когато разля вода върху старата ефемерида на нощното шкафче, простря страниците ù на канапеното въженце: да поизсъхнат. Мъжът беше много светъл и блед. Свиреше на цигулка в нощен бар. Тук и двамата почерняха. Всяка вечер си купуваха по една голяма изпържена риба, топъл хляб и бутилка студена рецина. Вечеряха по залез на терасата. После палеха газената лампа и играеха със старата табла с очукани дървени зарчета и седефени пулове. Тракаха, тракаха и се смееха до късно, а до сутринта след това леглото скърцаше.“