„Пет писма от Крит“ на Ивета Рашева

„ПЕТ ПИСМА ОТ КРИТ“ НА ИВЕТА РАШЕВА

Историята за това как ученичката на Панелиника Ивета Рашева отиде на Крит, вдъхнови се да напише 5 разказа-писма, а след това учителката й по гръцки Калина Близнашка ги преведе на гръцки. Премиерата на книгата се състоя през ноември 2018 в Панелиника.

Учениците на Панелиника често ни впечатляват с любовта си към Гърция и гръцкия. Някои от тях започват личното си гръцко пътешествие сами и след това ни избират за верни помощници в изучаването на езика. Други най-напред се озовават в залите ни, учейки гръцки, и любопитството към езика постепенно прераства в страст към всичко гръцко. И, както често се случва, креативната енергия дава впечатляващи резултати. В историята на Панелиника вече имаме много примери за успешни творчески тандеми между учители и ученици на школата. Такъв беше първият по рода си превод на „Бай Ганьо“ на гръцки, направен от ученика ни Стефан Йорданов и редактиран от преподавателката в Панелиника Катерина Салис.

Новият ни повод за гордост е двуезичното издание „Πέντε / Пет писма от Крит“ от Ивета Рашева. През това лято Ивета се включи в обучение на остров Крит, вдъхнови се за тези 5 очарователни истории, направи уникални снимки към тях и се върна в България с готова за издаване книга. По нейна идея учителката й по гръцки и основателка на Панелиника Калина Близнашка ги преведе на гръцки, а на 30.11.2018 се състоя премиерата на това оригинално дори на външен вид издание.

Ивета Рашева е завършила IV ЕГ „Фредерик Жолио Кюри” – Варна и „Българска филология и история” във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”. От 2010 г. е доктор по българска литература. Понастоящем работи в КМНЦ – БАН. Има над 50 научни публикации в България, Русия и Полша. За да опознаете по-добре Ивета, преди да я видите на живо на събитието ни, я помолихме да ни отговори на няколко въпроса:

1. Защо Крит? Какво най-много те впечатли на острова?
Защото така се случи. Била съм на много гръцки острови, но на Крит попаднах случайно, през 2016 г., в командировка за езиков курс, начално ниво. Върнах се през миналото лято там, вероятно защото има места, които ни омагьосват и теглят наобратно.  Реших, че ще продължа да уча гръцки. Така попаднах в Панелиника – за да направя преговор в България, преди да тръгна, и се запознах с Калина Близнашка.
Хората на Крит са невероятни. Истински като земята, морето, хляба и виното.

2. Откъде дойде вдъхновението да напишеш Писмата? На един дъх ли ги написа?
Писмата се „самонаписаха”, докато мислех текстовете за домашните, обикалях, снимах, представях си истории и им вярвах. Сетивата ми бяха отворени за всичко. Чувствах се на мястото си, чувствах се жива.

3. Писала ли си преди?
Да, разбира се, но не и по този начин, в такъв жанр и… толкова откровено.

4. Защо учиш гръцки? Имаш ли свой интересен трик за учене?
Защото ми харесва. Защото имах щастието да попадна на страхотни преподаватели в лицето на Манолис Петасис на Крит и Калина Близнашка в България. Нямам трикове. След френски и английски, балкански език се учи трудно.

5. Какво е Гърция за теб? Опиши ни я с няколко думи.
Гърция за мен… е Крит. Земята на Казандзакис, с чиито книги съм отраснала, на Ел Греко, на Тезей и Минотавъра. Земя на езическите богове, земя на православието. Едно от малкото места на този свят, където се чувствам „у дома”.

Избрахме да ви споделим откъс от Писмо №1, което в екипа на Панелиника на галено нарекохме „Балкончето“:

„Здравей!

Минах покрай едно кафене. Не знам как, със самия край на погледа си, зърнах табелката „Стаи под наем“. Спрях. Вдигнах глава. Ето я терасата на ОНАЗИ СТАЯ. Виждаш ли двете ù жълти столчета и синята масичка?

Тук едно лято живяха момче и момиче: по на двайсетина години, с дълги черни коси и тъмни очи. Момичето направи простир от канапено въженце. Имаше два чифта бикини и две рокли. От време на време ги переше и ги простираше, заедно с дънките и двете бели ризи на момчето. Момичето нямаше сутиени. Защото имаше малки, но красиви гърди и искаше момчето да вижда очертанията им. Момчето не носеше бельо. То правеше снимки и рисуваше, тя майстореше гривни от мъниста. Всяка вечер си купуваха по една голяма изпържена риба, топъл хляб и бутилка студена рецина. Вечеряха по залез на терасата. После палеха газената лампа и играеха със старата табла с очукани дървени зарчета и седефени пулове. Тракаха, тракаха и се смееха до късно, а до сутринта след това леглото скърцаше.

Тук едно лято живяха мъж и жена на по четиридесетина години. Жената беше много красива. Червенокоса, гъвкава, зеленоока. Не махаше мъха по краката си и не скубеше косъмчетата, които сключваха веждите ù. Беше библиотекарка. Затова, когато разля вода върху старата ефемерида на нощното шкафче, простря страниците ù на канапеното въженце: да поизсъхнат. Мъжът беше много светъл и блед. Свиреше на цигулка в нощен бар. Тук и двамата почерняха. Всяка вечер си купуваха по една голяма изпържена риба, топъл хляб и бутилка студена рецина. Вечеряха по залез на терасата. После палеха газената лампа и играеха със старата табла с очукани дървени зарчета и седефени пулове. Тракаха, тракаха и се смееха до късно, а до сутринта след това леглото скърцаше.“