ПЛАЖОВЕТЕ – БЪЛГАРСКИ, ИМЕНАТА – ГРЪЦКИ

Мислим си, че познаваме българските плажове добре, посещаваме ги от деца. Уж са любими, добре познати, но все пак – с гръцки имена. Вижте какво ни казват имената на някои от плажовете по южното ни Черноморие.

Айтос, като орел

Последният град, покрай който минаваме, преди най-накрая да зърнем морето в Бургас, гордо носи „орлово“ име. Смята се, че Айтос е кръстен на средновековна кула с името „аетос“ (αετός) = орел, построена през 7-8 век. През Възраждането градът за кратко бива наричан Орловец, а днес на един от хълмовете край Айтос се издига статуя на орел, станала символична за града.

Бургас, като кула 

Известен факт е, че старото име на любимия морски град е Пиргос, от гръцката дума „пиргос“ (πύργος) = кула. Твърди се, че „пиргос“ има общ индоевропейски корен с наставката „бург“, която често участва в имена на градове, назовавайки „крепост“, „укрепено място“ и оттам – град. Други стари наименования на града, някои от които тракийски, са Поро, Порос, Боргас, Анхиало Бургас. Очевидци, историци и дипломати-пътешественици говорят за една или множество кули, а старите бургазлии свързват името на града си с кръгла бейска кула, висока 8 метра, която се е намирала на ъгъла на днешните улици „Шейново“ и „Хан Крум“. Спокойно можем да мислим за Бургас, който днес асоциираме с чаровната му атмосфера, Тройката, Морската градина, като за исторически „Град на кулите“.

Равда, като пръчка

Според една легенда спокойното селце е получило името си от лош чифликчия, който биел слугите си с пръчка = „равди“ (ραβδί). Друга, по-романтична легенда разказва, че бог Посейдон се влюбил в красивата девойка Равдалина, която отхвърлила любовта му. Разгневеният бог на моретата се опитал да унищожи селцето със силни вълни, но другите богове го възпрели и вълните само образували многобройни заливчета.

Созопол, като спасение

Името на Созопол, любим на купонджии, артистични и романтични души, означава буквално „спасителният град“, от „созо“ (σώζω) = спасявам, и „поли“ (πόλη) = град. Смята се, че от древното име на града Аполония се е преминало към днешното заради функцията на бог Аполон като бог-лечител. Интересен факт е, че след принудителната размяна на населения между България и Гърция в началото на 20ти век, гръцките бежанци от Созопол основават града Неа Созополи в Халкидики – може би сте минавали покрай него на път за първия ръкав Касандра. И до днес възрастни жители на града все още използват гръцки език и можете да ги чуете да се поздравяват весело с „Καλημέρα“. Един от полуостровите на Созопол пък се нарича Колокита – познахте ли думата? От гръцката дума за тиква (κολοκύθα).

Алепу, като лисица

Името на блатото Алепу се извежда от гръцката дума за лисица „алепу“ (αλεπού), затова и е наричано също Лисичето блато. Според легендите лагуната е получила името си, защото „хитреела“ – ту се отдръпва от морето, ту се приближава.

Аркутино, като мечка

Подобно на Лисичето блато, лагуната на Аркутино пък води своя произход от думата „аркуда“ (αρκούδα) = мечка, затова и често наричат мястото и Мечето блато. Аркутино, освен един от най-красивите и романтични плажове в България, е и мястото, където реката Ропотамо се влива в Черно море. За произхода на река Ропотамо има няколко версии, но може би най-убедителната твърди, че Ропотамо е съставна дума от „орос“ (όρος) = планина и “потами“ (ποτάμι) = река, т.е. планинската река.

Ахтопол, като богатства

Две са основните версии за наименованието на едно от най-древните черноморски селища. Според едната теза византийският военачалник Агатон възстановява града след варварски набези през 5-7 век и му дава името си. Втората теория свързва името Ахтопол с двете думи „агата“ (αγαθά) = блага, богатства, и “поли“ (πόλη) = град. След създаването си Ахтопол е бил важно търговско средище, тук са се секли дори монети, така че втората етимологична версия не е лишена от обосновка. Любопитен факт е, че както в Халкидики откриваме Неа Созополи, така на юг от Солун, в областта Пиерия се намира градът Неа Агатуполи, основан от гръцки бежанци след размяната на населенията между България и Гърция.

Силистар, като разбойници

Силистар, един от най-разкошните заливи с плаж по Черноморието, в най-южната му точка, преди Резово, е известен още и като „Плажът на пиратите“. Това казва и името му, което е производно от гръцкото „син“ (συν-) = със, заедно с, и „листис“ (ληστής) = разбойник, пират, обирджия. Смята се, че този плаж, както и съседният Листи (със същия етимологичен произход) са били през Средновековието свърталища на разбойници. Между двата плажа има стръмна пътека, която все пак може да бъде извървяна, както и няколко интересни скални образувания.

Гръцките топоними в тази част на България са около 25% от всички названия!
А следващия път, когато сте наоколо и се наслаждавате на летния ден с приятели, можете да им преподададете и малко гръцки… :)

Автор: Калина Близнашка